FREE BOOKS TO READ SPONSORS

Atlanta Nightlife

Christmas With
St. Nick

Electronics
Recycling

FSBO Leads For
Real Estate Agents

Real Estate
Agent Coaching

Olaf van Geldern
Pencho Slaveykov

Page 1 of 18

 

This etext was produced by Snezhina Gileva. 

ОЛАФ ВАН ГЕЛДЕРН 

Той и сам не знае кога е роден, но като го запитат, казва, че сега е на 36 години.  Родното му градче, Грасдорф, е скътано в една гънка от росните поли на Харц, оная величествена планина, която лежи като мила сянка на душата му и която нему е по сърце да възпява в своите песни.  Цял ред години го познавам аз, както познавам себе си, и макар помежду ни често да е минавала черна котка - ний сме си и до ден днешен интимни и добри приятели.  И това, което аз зная и ще кажа за него, той сам ще го подпише.
Олаф е издънка на видна фамилия и драго му е, дето е тъй, без да прави от това какъвто и да е капитал.  Както за себе си, тъй и за фамилията, с чието име се кити, той не обича май да говори.  Твърде рядко се отпуща да спомене само нещо за баща си - между другото, и как той често е натяквал, че пише нескопосни стихове, може би с омисъл така да го подсети да си учи уроците.  Неговите уши са май длъжки и той обяснява това не като знак на особно благоволение на природата, а като свидетелство за особното внимание на учителите му към тях: те са ги дърпали безмилостно в надежда да измъкнат през тях упорития му мързел.  Това е единствената негова печала от училището.
Едничко, що му се е удало още през детинство, да изучи както тряба, то е отечествената география.  И то по твърде прост начин.  Баща му, като учител, журналист и народен трибун, е бил принуждаван (поради опърничавостта си и изключителните обстоятелства на онова време) да скита от град на град, където и жена и деца са вървели подире му.  По тоя начин бъдащия поет се е запознавал пряко с всички баирища, при които тия градове са настанени, газил и къпал се е по цели дни в сума реки, а горските шубраци, скали и пещери са му дошепвали дивните приказки, с които домашните ратайкини са дразнили всяка вечер трепетното му въображение.  Все от ония дни е и интимното му познанство с родното слънце; и макар че той сега се спогажда по-добре с нощта, цалувките на негова пръв интимен познайник и до днес още личат на лицето му - черно, като лице на някой фараонов потомък.  Аз вярвам, че на стария ван Гелдерн ще е било драго да гледа такъв пакостник, какъвто е бил Олаф, и по него да си спомня свое!
то детинство.
Стария необезветвен от бурите дъб ще е усещал може би, че изникналия от семето му младок няма да го посрами с израста си; дори при сгоден случай той сам е тласкал и явно и покрито тоя му израст.  Така, когато за родния край на нашия поет настанаха усилни дни (1881 год.) и баща му биде грабнат една нощ от полицейските вълци - бдители на обществения ред - и отведен на заточение, на Олафа се падна да чуе свети бащини думи: "Кога отраснеш, бъди като баща си; не се бой от вълци!" Но крушата беше паднала и тъй под крушата.  Тя - когато и ней дойде време - показа колко е опърничава: - инак не би преседнала на толкова гърла! Като баща си, той често обича да мисли не като другите, и не само да мисли, а и говори, що му е на сърце.  За неприятностите от това малко го е еня: може би защото предпочита приятността - да реже с ножът, изострен на бащино точило, и така да не пречи, а да дава свободен размах на своя натюрел.  Честолюбив, той не ще и да знай, че ония, на чийто гърла пресяда, ще го!
сметнат за самилюбец.  Не е чудно и да е такъв, понеже е творец, и както всичките негови добри колеги гали в душата си звярът на отвращението към светите чувства на филистрите, към скрижалните заповеди на чичо Сноба.  Бащино наследство е у него обичта му към всичко достойно за обич; а при друго едно наследство - светата злоба - нашият поет се е постарал да попритури и от себе си нещичко.  Това, що изповядват обикновено хероите на словото, е и негова изповед: гневът е мерило на моята любов! И горд е той не на шега, но с шеги мисли, че добре прикрива гордостта си пред нищите духом - некадърниците да проумеят в това трагизма на тая гордост.  А неговий смях и присмех над себе си е такъв добър коментар, какъвто не са дори самотността и тъмеящата понякога в погледа му меланхолия!
С тия вродени качества и капризно развити инстинкти Олаф ван Гелдерн влачи своята световна съдба и едва ли може се каза, че не е доволен от нея.  Види се, сред неприветната действителност и безсънни нощи, пълни с безпокойни мечти и кошмарни привидения, него ще спохождат нерядко и хубави сънища.  А нима сънищата не са и те извор на щастие? Най-хубавият негов сън е - съня за живота му след смъртта.  И орисията на досегашнния му живот като че ли някак подкрепя неговата вяра, че това не ще е само сън.  Може тя да е наивна - дори твърде наивна, - нещо като вярата на Ибсеновия Хелмер, който се залъгва с блян, че е призван да извърши велико нещо на божия свят.  И колко прав е един друг херой от същата Ибсенова драма - Дивата патица - с горчиво истинните думи: оставете човеку световната измама! За да го удържи в живота, койт не му е същинска майка.  Тоя живот не всякога е поднасял вкусни блюда на трапезата му, както се вижда от следните няколко: - Като е прескачал веднъж плет (не след, а !
преди двайсет-годишната си възраст, тоест не за кобилица го е прескачал), счупил е на две свирката на десния си крак; тресла го е тригодишна треска; три пъти са го влачили коне и по един път е падал от и под файтон; десетина пъти са го давили псета; веднъж се е давил; и още веднъж без малко е щял да се ожени; веднъж е измъкнат изпод вагоните на изщъпнат от релсите трен; веднъж са го гонили и пушкали подире му кървожадните прусаци (1887)...  И горен, и бесен, и заравян е жив във земята.  Прилича на легенда, нали? Все пак тя е действителна, както и оная на баща му, стария ван Гелдерн, когото господ е обичал, та го е орисал с легенда.
На развитието на негова талант, освен господ с легендата си, влияли са скитанията му дома и по чужбина.  Доколкото мога да съдя аз, главните станции на неговото художествено развитие са станциите на скитанията му: Виена, Париж и Лайпциг.  Особено последнята, дето той си е почивал дълги години при извънредно добри стопани, гостинничари и книжари, на които още не е изплатил борчовете си.  Няколко пъти се е ръкувал с Юнгфрау, оная дивна красавица, която и нему, както и на великия руски романист, е пришепвала световни тайни.  Ходил е дори в белокаменната Москва - да се яви в полицията: невероятна причина за пътешествие, но колкото по-невероятна, толкова по-истинска.  За немските гостинничари той и досега си спомня с особена симпатия.  Най-вече за трима от тях: един елинин, един юдей и един шваба.  С втория от тях поетът се е познавал заочно и от по-напред, на което обстоятелство се дължи, види се, отпослешната им интимност: - и обичта си към немците той дължи изключително нему, на блед!
ния Хайнрих, когото немците тъй мразят, а без чийто песни поезията им би била тъй скучна! За своето умствено развитие, за уяснението на своята задача като писател той дължи премного на тези готови всякому за услуга господа, особено на швабата; но неговите поетически чувства и интереси са закърмени най-напред от руските художници на словото, които тъй победоносно шествуват сега по Европа.  Онова, което ван Гелдерн изпървом инстиктивно е възприемал от тях - диренето на человека и в звяра, - вече като възмогнат певец, той сам съзнателно туря за основа на своите творения.  В това е коренът на негова идеализъм: не на умът, а на сърцето рожба.  Зад него е спотаена и причината на пренебрежението му към съвременни и по-отдавнашни европейски херои на перото, които дирят и ценят само звяра в человека.  Но едва ли тия обични нему руски чародейци биха му въздействали тъй, ако неговата душа не би била сгодна почва за такива въздействия, ако баща му - сам техен възпитаник - не бе му оставил н!
аследствено разположение за възприемане чувства на човещина к!
ъм човека
...  Неговите първи опити на перото са били преводи от руските поети.  И досега няколко от тях са спазени, но не се съмнявам, че и тях ще сполети участта на пълния превод на Тургеневите Записки на ловеца; защото всяка година не малко и вети и нови работи той принася жъртва на критическите си пресъди и критичните си настроения.  - Той не плаче над и за тях, както Ахилес пред трупът на горящия си побратим, а само стиска зъби и в умът му танцуват глупости, които обаче твърде скоро изчезват, както и принесените жъртва.
Олаф ван Гелдерн отдавна се е прибрал от скитанията си по чужбина, грей на домашната камина нозете си - в които ревматизма сече съчки - и се старае да живей в мир и любов със своята вярна съпруга - неволята, добра приятелка на музата му.  Двете приятелки често се спохождат, и поета подслушва интимният им разговор, и не само го подслушва, но го зема за канва на творенията си, върху която въображението му шие узори с копринени нишки.  "От всички досегашни негови творения вей неприветния дъх на нерадостна концепция на живота, резултат на собствената му нерадостна съдба" - тъй казва един негов критик.  И той може би е прав.  Може би - макар че сам поета е на друго мнение: Ето какво бележи той в един от пътнишките си очерки, което прилича да е лична изповед: "Писател, който уважава себе си и своето дело, нека не престъпва прагът на никоя школа, на никое теке, в което с молитвеници в ръка са дошли да струват метани достойните за съжаление.  Бъдете елини ( не византийци) на модерния свя!

  First Page    Next Page    Last Page  

Titles Menu   View Credits and Copyright